Как се зараждаше мечтата… Моменти от начало на  биографията на скулптора Борис Гондов

Как се зараждаше мечтата…

Моменти от начало на  биографията на скулптора Борис Гондов

Станислава Ангелова

Обществено-политическото развитие на страната ни се отразява върху жизнения и творчески път на художника Борис Георгиев Гондов. Роден на 24 октомври 1935 година в София, той израства в занаятчийско семейство. През 1944-та когато в България се сменя политическата система Борис Гондов е едва 9 годишен. В тази съвсем крехка детска възраст, неговото развитие като личност е повлияно от случващите се в страната ни събития, които коренно променят много неща както в обществено-политическа посока, така и по отношение на изкуството и културата като цяло.

Борис от малък мечтае да стане художник. Като ученик често чува похвали за своите рисунки. Завършва с отличен успех 22 основно училище „Христо Смирненски“. Още там проявява склонност към рисуването и се включва активно в направата на нагледната агитация в пионерската организация за което получава и награди – книги.След завършване на прогимназия има желание да продължи в художествено училище, но по това време Художествената гимназия все още не е открита. Принуден е да учи в реално средно училище „Вълко Червенков“. Учи се добре в първите два класа на училището и има много добър успех. Още тогава твърдо решава да се отдаде на творческата професия.

След откриването на Художествената гимназия в София на 12 януари 1951 година с Постановление № 30 на Министерския съвет, желанието му да продължи обучението си в художественото училище се засилва. Иска да рисува, да стане художник, но няма как да продължи там, защото трябва да пропусне два изкарани класа в реалното. Така, започва постоянно да рисува и поема отговорността за цялата нагледна агитация на училището в което учи. Във връзка с големи празници и политически събития той прави цялата украса. В 10 и 11 клас успехът му доста намалява, но твърдото решение да овладее професията на художника го принуждава да завърши успешно, за да продължи в Академията. С голяма неохота учи уроците и едновременно с това рисува и се подготвя за кандидат студентските изпити. Завършва средното училище през 1953 година.

По време на обучението си в гимназията много често излиза на пленер в покрайнините на София. Прави пейзажи и от този период си спомня за две поощрения на негови рисунки – едното, от художника Никола Вълчев, другото – от Васил Стоилов. По това време негови своеобразни учители в изобразителното изкуство са репродукциите на световноизвестни руски художници в списание „Огонек“ – картините на Репин, Айвазовский, на руските класици. Той обича да разглежда това списание и редовно следи новите броеве. Когато се открива Националната галерия в София през 1949 година с изложба в залите на сегашната Градска галерия на ул. “Гурко“ 1 той не пропуска да я посети. Галерията е открита с експозиция на български възрожденски художници. Борис Гондов в захлас гледа учебните етюди на Станислав Доспевски и Николай Павлович, правени със сангин в Петроград. И така в него се засилва желанието да следва в Художествената академия.[1]

Родителите на Гондов нямат отношение и специални познания в областта на изкуството. Баща му Георги Димитров Гондов е занаятчия и идва в София през 1925 година. Майка му Траянка Гондова е домакиня и дъщеря на печатарски работник, който дълги години работи в Държавната печатница в София.[2] Тяхното положително отношение към интересите на сина им, дава възможност той да избира свободно бъдещата си професия. Борис има и брат Васил, за който в своя автобиография от 1954 година пише, че работи в текстилната фабрика „Лиляна Димитрова“ като монтьор, а преди това дълги години е работил в автомобилен завод „Антон Иванов“[3]. Борис сам се подготвя за кандидатстудентските изпити, без подготвителни курсове или протекции. Иска да стане живописец и като първа специалност записва при подаване на документите – „живопис“, а като втора – „скулптура“. За живописта обаче не му достига бал (тогава в тази специалност приемат само 8 човека). Той се класира десети и отива втори – в „Скулптура“[4].

Така, въз основа на тази самоподготовка, след успешно преминаване на кандидатстудентския изпит през 1953 година Борис Гондов е приет да учи в Художествената академия в София (тогава ВИИИ «Николай Павлович») в специалност „Скулптура“ в класа на професор Марко Марков.

Уроците на майсторите.

За профессор Марко Марков  след години проф. Борис Гондов ще каже: „Беше голям наш скулптор. Оказа влияние върху мен в две направления – с начина по който преподаваше и с жизнения си опит. Беше земен, натурален човек. Имаше ателие в Драгалевци, което при бомбардировките над София бе съсипано. На мястото му професор Марков си построи къща от камък с градина с крушови и ябълкови дръвчета, която обработваше. Беше от Горнооряховския край и този заряд на естествения, земния човек той го носеше в себе си. Аз заживях с неговото творчество и с творчеството на професор Любомир Далчев и Иван Фунев.”[5]

И тримата скулптори имат своето влияние и отражение върху изкуството на художниците от поколението на Гондов. По време на обучението на Борис Гондов в Художествената академия преподават и Любомир Далчев и Иван Фунев и Марко Марков. Те определят облика на изкуството от онова време и дават старт на поколението големи скулптури в което е и Гондов. Студентите и учениците на тези трима преподаватели не само обменят опит в Академията, но и работят заедно с тях в личните им ателиета.

Професор Любомир Далчев заема една по логическа или конструктивна насока в обучението на студентите. Той завършва „живопис” в Държавната Художествена Академия в София при професор Никола Маринов, но учи скулптура в Римската Художествена Академия при проф. Луппи и изучава пластична анатомия в Париж. Далчев придава по логически ъгъл на трактовката в скулптурата. Негови ученици са Крум Дамианов, Галин Малакчиев, Иван Ненов и други.

Иван Фунев е противоположност на Далчев. За него е характерен емоционално – поетичният подход. Завършва скултура при Жеко Спиридонов през 1930- та, а по късно специализира в Рим и Париж. Негови ученици са Секул Крумов, Александр Апостолов и други. Марко Марков не е толкова логичен като Далчев и не е така емоционален като Фунев. Той е някаде по средата. Учи скулптура при професорите Жеко Спиридонов, Андрей Николов и Марин Василев. Също така специализира в Париж при професорите Бушар и Ландовски. Марко Марков въвежда понятията за плановете и равнините, соблюдавани в скулптурата. Негови по именити ученици са Борис Гондов, Величко Минеков, Валентин Старчев и други.

За своя професор Борис Гондов допълва: „Освен знанията имах възможност да наблюдавам как пипа глината, какво е отношението му към нея. Той имаше конкретно мислене. Работеше с особена деликатност Научи ме на уважение към самата работа, както и на чисто технически неща. На вид беше силен българин малко грубоват, но иначе притежаваше една деликатна чувствителност. Това е основното“[6] . Марко Марков работи предимно в портретния жанр и той изисква точност във възпроизвеждането на модела, докато Любомир Далчев и Иван Фунев насочват Борис Гондов към по обща форма на творческата изява.

По време на следването той е постоянно със своите колеги. Обсъждат заедно поставените задачи, видяното и направеното от самите тях, надпреварват се в израстването си. Студентите от трите класа са непрекъснато заедно обсъждат поставените задачи видяното и направеното от самите тях, надпреварват се в развитието си. Тази творческа атмосфера се оказва продуктивна за всички и Гондов се чуства добре в нея. Той е намерил себе си. Тази увереност се подсилва и от авторитета на неговия я преподавател. За него той казва: “ Моят учител Марко Марков беше изключително земен, а не салонен човек. Той ми внуши любовта към земята. Беше мъдър, занимаваше се с градинарство. От него обикнах глината първичните, силните неща в живота“ Обучението на Борис в Академията определено има своето влияние върху бъдещото му развитие като творец.

Марко Марков – учителят на Борис Гондов в ателието си

Младите единомишленици в  поик на идеи и форми.

Срещите и приятелските отношения с Валентин Старчев, Светлин Русев и други художници, са изключително плодотворни както в житейски, така и в творчески план. По думите на Валентин Старчев, приятелството им продължава и до днес, защото е основано на искрени отношения, без конфликти, без меркантилност, без служебни или проблеми, свързани с изкуството им.

В разговор с професор Старчев, той сподели интересни неща както от студентския им живот, така и от по-късно време, които са любопитни и във връзка с разглежданата тема. С Борис Гондов по време на следването в Художествената академия са в един курс, като в специалност „Скулптура“ са 9 човека. Сред колегите им са и Крум Дамянов, Иван Праматаров, Димитър Боновски, Дамян Бегунов, които след завършване на образованието поемат свой собствен творчески път. Има и един студент от Корея, чието име професор Гондов не си спомня. В един випуск, в общия курс са с личности, които определят по-късно и облика на българското изкуство: Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Любен Диманов, Светлин Русев, Дора Бонева, Лиляна Русева, Христо Явашев, който в трети курс напуска и заминава зад граница.

Борис Гондов и Валентин Старчев стават добри приятели през втората година на следването, когато се обособява обучението по скулптура. В първия, общ курс те заедно с другите специалности учат и рисуване, и живопис, като по рисуване им преподава проф. Борис Митов – много строг преподавател. Именно в тези часове се открояват добрите рисувачи и сред тях – Христо Явашев, Светлин Русев и още двама-трима. По думите на професор Старчев Борис Гондов е сред тези, които добре рисуват и винаги се отличават сред останалите.

След приключване на първи курс и увеличаване на часовете по скулптура през следващите години, обособяването на групи започва, като сближаването на студентите помежду им е свързано с проблематиката, начина на работа, усета и отношението към формата. Тогава Борис Гондов и Валентин Старчев намират общото в тези посоки и започват заедно да работят. Сутрин имат редовна постановка с модел, а след обед заедно с още 4-5 човека остават до късно и правят различни композиции, за които съобщават в часовете по композиция на професор Марков. Той е голям авторитет за своите студенти и връзката между преподавател и студент продължава и след като Гондов завършва академията.

В продължение на две години скулпторът, заедно със свой колега работят като помощници на професор Марко Марков. Освен майсторството, той им разкрива и своето отношение към работата и живота. В потвърждение на това са и думите на Борис Гондов: “Освен допълнителните знания имах възможност да наблюдавам как пипа глината, какво е отношението му към нея. Той имаше конкретно мислене. Работеше с особена деликатност. Научи ме на уважение към самата работа, както и на чисто технически неща. На вид беше силен българин, малко грубоват, но иначе притежаваше една деликатна чувствителност.“

Марко Марков работи предимно в портретния жанр и той изисква точност във възпроизвеждането на модела, докато Любомир Далчев и Иван Фунев насочват Борис Гондов към по общата скулптурна форма на творческа изява. Далчев е по разностранен автор от Марков. Като него и той прави и портрети и паметници.

За техния учител Валентин Старчев казва: „Професор Марков беше много взискателен преподавател и скулптор, строг по отношение на програмата, която имахме и обръщаше специално внимание на формата. Като френски възпитаник (бил е в ателието на Анри Бушар) проявяваше специален интерес към скулптурата на Огюст Роден, Антоан Бордел, Аристид Майол и други големи имена на френската скулптура, нашумели по цяла Европа. Беше техен ученик и добре разбираше какво значи форма. Според другите преподаватели темата и идеята бяха по-важни, но за професор Марков формата беше на първо място. Той смяташе, че силната форма извежда и силна идея“[7].

За своя преподавател и за неговия метод на преподаване си припомня и професор Гондов: „Неговата методика беше плановото изграждане, възприето от френските автори. Искаше чрез светлината да видим основните планове, които изграждат една форма, светлината, която оформя светлата и тъмната част на един обект. По този начин ни караше да си обясним как изглежда една форма, наред с познанията по анатомия”.[8] Впоследствие той обвързва теорията за плановете на Марко Марков със своята – за посоките и за композиция на чувствата, която е в основата на схващането му за скулптурата. Основното в това негово разбиране е да можеш да видиш кое е най-важното в една работа. Могат да се преплитат много и различни усещания и настроения. Главното обаче е, да може авторът да открои най-силната емоция и на нея да намери подходящата форма и фигура, които отразяват най-добре това, което чувства.

„Трябва сам да композираш чувствата, а от там и формата. Иначе за всяка една конкретна работа има моменти в които се сблъскваш с това коя посока е поважна и се опитваш да изчистиш посоките. Важно е да има основна, която ще те ръководи и да изчистиш междинните, които могат да те заблудят. Това е главното в теорията за посоките. Всичко трябва да е подчинено на това основната посока като градация да е балансирана, да видиш къде избива формата, да намериш върховата посока и да запазиш целостта ѝ. Да откриеш отделните стойности, които запазват тази цялост и носят в себе си хармония.“[9]

Най-същественото според професор Гондов е да има ред, който балансира и запазва целостта на формата и на чувствата. Неговото разбиране за скулптурата е живата форма, с човека и емоцията. „Каквато и пластика да е, не бива да е лишена от човешкото присъствие. В противен случай тя става някаква украса. Предвид новите тенденции и практики, ако ме питат какво е изкуство, не мога да кажа. Човекът го няма.“ [10]

Проф.Борис Гондов във ателието си пред проекта за паметника на Димитр Благоев

И след завършване на Академията Гондов и Старчев работят заедно. Отделно си водят модели и правят глави или викат модел и го правят и двамата, но всеки тръгва по свой път, а преживяното в студентските години остава като хубав и незабравим спомен.

Награждаването на колегите проф. Борис Гондов (в дясно) и проф. Валентин Старчев (в средата) с престижната  награда Златен век през 2015 г.

 

Автор  докторант на НХА Станислава Ангелова.

 

[1] Личен архив на Станислава Ангелова.

[2] Досие на проф. Борис Гондов в СБХ, Автобиография от Борис Георгиев Гондов студент ДХА “Н.Павловичъ”, c.1

[3] Пак там, c.2

[4] Личен архив на Станислава Ангелова

[5] Пак там

[6] Пак там

[7] Пак там

[8] Пак там

[9] Пак там

[10] Пак там

Stanislava Angelova

Faculty of Fine Arts

National Academy of Arts

1,  Shipka Str.

1504 Sofia, Bulgaria

E-mail: stasyart1@gmail.com

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *